Нашата Слънчева система - Our Solar system Слънце - The Sun Меркурий - Mercury Венера - Venus Земя - Earth Луна - Moon Марс - Mars Метеоритен пояс - Meteors Юпитер - Jupiter Сатурн - Saturn Уран - Uranus Нептун - Neptune Плутон - Pluto Комети - Comets

Мисии на НАСА
Астероида Ида и спътникът Дактил - Ida and Dactyl

Начало » Астероиди

Астероидите са скалисти и безвъздушни обекти, които обикалят около Слънцето, но са твърде малки, за да бъдат наречени планети. Десетки хиляди от тези малки обекти са се струпали в главният астероиден пояс, който се намира между орбитите на Марс и Юпитер. Астероидите минаващи близко край Земята са наречени Близки до Земята Обекти (NEOs).

Мисия "Зора"

Космическата мисия "Зора" на НАСА има за цел да изследва астероида Веста и планетата джудже Церера. Учените се надяват, че изучавайки тези две тела ще могат да определят състоянието на слънчевата система преди милиони години.

Астероида Веста - Vesta

Астероидите са малки скалисти отломки, които са останали от образуването на слънчевата система преди 4.6 милиарда години. Повечето от тези древни отломки могат да бъдат открити да обикалят Слънцето между планетите Марс и Юпитер. Размерът на астероидите варира от 952 km в диаметър (например Церера), до тела, на които диаметърът им е по-малко от 1 km. Целият обем на всички тези астероиди е по-малък от този на нашата Луна. Засега са известни повече от половин милион астероида (но те са може би много повече), които са на голяма дистанция помежду си (между 1 и 3 милиона километра).

В ранните години на слънчевата система, образуването на Юпитер предизвиква краят на създаване на планетарни тела в пространството между Марс и Юпитер, карайки малките отломки, които се намират в този регион да се блъскат едно в друго. Тези отломки са астероидите, които наблюдаваме днес. Този регион сега наричаме астероиден пояс, който може би съдържа милиони астероиди. Тъй като астероидите са останали почти непокътнати в продължение на милиарди години, тяхното изучаване може да ни покаже много за ранните години на слънчевата система.

Почти всички астероиди са с непревилна форма, с изключение на някои, които имат приблизително сферична форма. Астрономите са открили повече от 150 астероида, които имат малки спътници (някои имат по два спътника). Съществуват и двойни астероиди, т.е. две скалисти тела с приблизително еднакви размери, които се обикалят взаимно, както и тройни астероидни системи.

Астероида Ерос - Eros

Трите основни групи астероиди са "C", "S" и "M". Астероидите от тип "C" са най-често срещаните. Те вероятно се състоят от глина, силикати и на външен вид са тъмни. Тези астероиди са измежду най-древните обекти в нашата слънчева система. Астероидите от тип "S" имат скалист и никел-жезлезен състав. Астероидите от тип "M" се съзстоят главно от никел и желязо. Астероидите се различават по състав, тъй като са се образували на различно разстояние от Слънцето. Някои са били подложени на високи температури след като са се образували, което е довело до потъване на желязото и издигане на по-леките вещества. Един такъв астероид, който е оцелял до наши дни е Веста.

Мощната гравитация на Юпитер и случайното близко преминаване на Марс или друг обект е променил орбитите на някои астероиди, изхвърляйки ги от главният астероиден пояс по посока към или далече от Слънцето, пресичайки орбитите на планетите. Отклонилите се астероиди и астероидни частици са се сблъсквали със Земята и други планети в миналото, оказвайки важна роля в изменението на геологията на планетите и в еволюцията на живота на Земята.

Учените наблюдават астероидите, чиито орбити се пресичат с тази на Земята. Тези Близки до Земята Обекти могат да се определят като потенциална опасност за нашата планета. Заедно със зрителното наблюдение, радарите са важни инструменти в откриването и наблюдаването на тези потенциално опасни обекти. С помощта на радарите може да се определи орбитата на астероида, размерът му, формата и концентрацията на металите.

Космическият апарат "Галилео" на НАСА, прелетя покрай астероида Гаспра през 1991 г. и покрай Ида през 1993 г. "Дийп Спейс 1" и "Стардъст" също имаха близка среща с астероиди.

През 2005 г. Японският космически апарат "Хаябуса" кацна на атероида Итокава имайки за цел да вземе проби от повърхността. "Хаябуса" се завърна на Земята през юни 2010 г. със събраните проби, които са подложени на изследвания. "Хаябуса" е първият космически апарат, който благополучно кацна, взе проби от повърхността на астероид и излетя от астероида.

Астероида Ерос - Eros

Космическият апарат "Зора" (изстрелян през септември 2007 г.) на НАСА ще измине 3 милиарда километра до астероидният пояс, за да изследва астероидите Веста и Церера. Тези два астероида понякога са наричани планети бебета (тяхното нарастване е било прекъснато от образуването на Юпитер).

Чрез изучаването на двата много различни астероида Веста и Церера, учените се надяват да определят условията и процесите, които са съществували в ранните години на Слънчевата система.

Значими дати:
1801 г.: Джузепе Пиаци открива първият и най-голям астероид, Церера, който обикаля между Марс и Юпитер;
1898 г.: Густав Вит открива Ерос, един от най-големите близки до Земята астероиди;
1991-1994 г.: Космическият апарат Галилео прави първите снимки на астероид отблизо (Гаспра) и открива първата луна (именувана Дактил) около астероида (Ида);
1997-2000 г.: Космическият апарат "Щумейкър" прелетя покрай Матилда, беше на орбита около Ерос и кацна на него;
1998 г.: НАСА основава програмата Близки до Земята Обекти (NEOs), която има за цел да проследява и да определя потенциално опасните астероиди и комети, които могат да доближат Земята;
2006 г.: Японският "Хаябуса" става първият космически апарат, който каца на и излита от астероид. Той също така връща първите проби от астероид на Земята четири години по-късно;
2006 г.: Церера е добавена в нова категория (планета джудже), но си остава известна като най-големият астероид;
2007 г.: Изстрелян е космическият апарат "Зора", който се е отправил към астероидният пояс, за да изследва Веста и Церера;
2008 г.: Изстрелян е Европейският космически апрат "Розета", който има за задача да изучи комета през 2014 г.;
Астероида Веста - Vesta

През 17 век астрономът Галилео Галилей е бил първият човек, който е видял спътник около друга планета. През 20 век, космически апарат именуван в негова чест, открива първата луна, която обикаля около астероид.

Повечето астрономи са си представяли астероидите като отделни скални блокове, които обикалят сами в пространството. Но при пътуването си към Юпитер през 1993 г., космическият апарат "Галилео" прелита покрай астероида Ида (с диаметър 30 km) и открива, че той има своя собствена малка луна. Диаметърът й е едва 1.5 km и е наречена Дактил. Ида и Дактил са първите открити двойни астероиди.

Няколко години по-късно са направени следните открития:
През 1999 г., използвайки наземен телескоп, астрономите откриват, че астероида Евгения (с диаметър от около 215 km) има спътник с диаметър от 13 km. Дават му името Малкият Принц;
През 2000 г. астрономите са открили, че Пулкова (с диаметър от 145 km) има спътник с диаметър от около 14 km;
През 2001 г. учените са открили Линус да обикаля около Калиопа, а друга луна около астероида Силвия. Потвърдени са дузина двойни астероиди в глявният астероиден пояс. Някои обекти отвъд орбитатата на Нептун също са двойни.

Астрономите използват радар, за да наблюдават някои по-близки двойни астероиди, а други са били открити чрез наземни телескопи. Освен това астрономите могат да определят теглото и плътността на астероида, наблюдавайки орбитата на спътника.


Най-известните астероиди:
	1. Церера
	2. Ерос
	3. Веста

						Разстояние  Радиус   Маса
			Планета      (000 km)   (km)     (kg)  Откривател  Дата
			---------  ---------  ------  -------  ----------  -----
			Меркурий      57 910    2439  3.30e23
			Вемера       108 200    6052  4.87e24
			Земя         149 600    6378  5.98e24
			Марс         227 940    3397  6.42e23
			Юпитер       778 330   71492  1.90e27
			Сатурн     1 426 940   60268  5.69e26
			Уран       2 870 990   25559  8.69e25   Хершел      1781
			Нептун     4 497 070   24764  1.02e26   Гейл        1846
			Плутон     5 913 520    1160  1.31e22   Томбо       1930
			

http://www.nasa.gov