Нашата Слънчева система - Our Solar system Слънце - The Sun Меркурий - Mercury Венера - Venus Земя - Earth Луна - Moon Марс - Mars Метеоритен пояс - Meteors Юпитер - Jupiter Сатурн - Saturn Уран - Uranus Нептун - Neptune Плутон - Pluto Комети - Comets

Мисии на НАСА
Комети - Comets

Начало » Комети

В далечното минало хората са се отнасяли със страхопочитание към кометите, възприемайки ги като опашати звезди, които се появяват непредсказуемо в небето. Някои древни наблюдатели описват кометите като огнен меч, който разкъсва нощтното небе. Китайските астрономи имат описани преминаванията на много комети през вековете, включително и илюстрации на опашките им. Те са отбелязвали времето на появяване и изчезване, и съответната позиция на небосвода. Тези исторически хроники за кометите се оказват ценна информация за следващите астрономи.

Днес знаем, че кометите са останки от ранните години на образуването на слънчевата система. Те съдържат предимно лед покрит с тъмни вещества. Някои ги определелят като мръсни снежни топки. Може би кометите ще ни предоставят важна информация за образуването на слънчевата система. Може би кометите съдържат вода и органични съединения, които са градивният елемент на живота в ранните години на планетата Земя.

Всяка комета има малка замръзнала част наречена ядро. Обикновенно тя не е по-голяма от няколко километра в диаметър. Това ядро се състои от ледени частици и замръзнали газове, с примеси от скали и прах. Ядрото може да има и малка скалиста сърцевина.

Халеева комета - Halley comet

Според теорията на астронома Герард Кайпер от 1951 г., съществува зона от ледени тела, които се намират отвъд орбитата на Нептун, в царството на Плутон. Понякога тези ледени тела под въздействието на гравитацията се приближават към Слънцето, така наречените кратковременни комети. На тях им отнема по-малко от 200 години, за да направят една обиколка около Слънцето, а в повечето случаи тяхното появяване е предсказуемо, тъй като са минавали и преди.

По-малко предсказуеми са дълговременните комети. Много от тях пристигат от регион наречен Облака на Оорт, който се намира на около 100 000 AU (това е 100 000 пъти от дистанцията между Земята и Слънцето) от Слънцето. На тези комети от Облака на Оорт може да им отнеме повече от 30 милиона години, за да направят една обиколка около Слънцето.

Колкото повече се приближава към Слънцето, кометата се затопля и започва да образува атмосфера (глава на комета). Топлината от Слънцето е причина ледът и замръзналите вещества от повърхността на ядрото да преминат в газообразно състояние, а така главата на кометата става все по-голяма. Високата скорост на слънчевите частици (слънчевият вятър) отвява веществата от главата на кометата далеч от Слънцето, като по този начин образува ярка и дълга опашка.

Повечето комети преминават на безопасно разстояние от Слънцето (Халеевата комета не се приближава на по-малко от 89 млн. km), докато други се разбиват направо в него или се доближават толкова близо, че се разпадат и се изпаряват.

Учените отдавна искат да изучат кометите в по-големи детайли, откакто получиха снимки на Халеевата комета, направени от мисията "Джото" през 1986 г. Космическият апарат на НАСА, "Дийп спейс 1" прелетя покрай Борели (Borrelly) през 2001 г. и засне нейното ядро, което е около 8 km дълго.

Халеева комета - Halley comet

Мисията на НАСА "Stardust" (Звезден прах) прелетя успешно на 236 km от ядрото на кометата "Wild 2" през януари 2004 г. Събраните частички от кометата и междузвезден прах бяха върнати на Земята през 2006 г. Анализът на тези проби показва, че кометите са далеч по-сложни отколкото се предполагаше. Откритите в пробите веществата се образуват в близост до Слънцето или до други звезди, което води до предположението, че вещества намиращи се във вътрешната част на слънчевата система пътуват до външните области, където се образуват кометите.

Друга мисия на НАСА е "Deep Impact". През юли 2005 г., отделен модул от космическият апарат има за цел да бъде насочен и да се сблъска с ядрото на кометата "Tempel 1". По пътя си към този сблъсък, модулът е направил детайлни снимки на кометата.

"Deep Impact" и "Stardust" (Звезден прах) са в добро състояние и бяха пренасочени за други задачи. "Deep Impact" има за цел да приближи кометата "Hartley 2" през 2010 г. и да изследва други звезди за наличието на планети с размерите на Земята. През 2011 г. "Stardust" (Звезден прах) ще се срещне с кометата "Tempel 1", за да види как се е изменила след срещата й с "Deep Impact" през 2005 г.

Как кометите се сдобиват с имената си:

Кометите са именувани в чест на техните откриватели или на космическите мисии. Например кометата Шумейкър-Леви 9 е наречена така, защото е деветата поред открита комета от Юджийн и Каролин Шумейкър и Дейвид Леви.

Важни дати:

1070-1080: За първи път е описана комета, за която по-късно става ясно, че е Халеевата комета.
1449-1450: Астрономите правят първи опити да запишат пътят на комета пресичаща нощтното небе.
1705: Едмонд Халей установява, че кометите от 1531, 1607 и 1682 г. са една и съща, предричайки нейното завръщане през 1758 г. Кометата се появява през уречената година и в негова чест е именувана Халеева комета.
1986: Пет космически апарата се приближават към Халеевата комета, която се завръща на всеки 76 години.
1994: Учените наблюдават как кометата Шумейкър-Леви 9 се сблъсква с атмосферата на Юпитер.
2001: "Дийп Спейс 1" прелита и фотографира кометата "Borrelly".
2004: Космическият апарат на НАСА "Stardust" (Звезден прах) събира проби от кометата "Wild 2" и заснема ядрото й.
2005: Модул от мисията "Deep Impact" се сблъсква с кометата "Tempel 1", за да покаже вътрешността на ядрото.
2006: Пробите върнати от мисията "Stardust" (Звезден прах) съдържат частици от кометата "Wild 2" и междузвезден прах. 
						Разстояние  Радиус   Маса
			Планета      (000 km)   (km)     (kg)  Откривател  Дата
			---------  ---------  ------  -------  ----------  -----
			Меркурий      57 910    2439  3.30e23
			Вемера       108 200    6052  4.87e24
			Земя         149 600    6378  5.98e24
			Марс         227 940    3397  6.42e23
			Юпитер       778 330   71492  1.90e27
			Сатурн     1 426 940   60268  5.69e26
			Уран       2 870 990   25559  8.69e25   Хершел      1781
			Нептун     4 497 070   24764  1.02e26   Гейл        1846
			Плутон     5 913 520    1160  1.31e22   Томбо       1930
			

http://www.nasa.gov