|
В далечното минало хората са се отнасяли със страхопочитание към кометите,
възприемайки ги като опашати звезди, които се появяват непредсказуемо
в небето. Някои древни наблюдатели описват кометите като огнен меч, който
разкъсва нощтното небе. Китайските астрономи имат описани преминаванията
на много комети през вековете, включително и илюстрации на опашките им.
Те са отбелязвали времето на появяване и изчезване, и съответната позиция на
небосвода. Тези исторически хроники за кометите се оказват ценна информация за
следващите астрономи.
Днес знаем, че кометите са останки от ранните години на образуването на
слънчевата система. Те съдържат предимно лед покрит с тъмни вещества.
Някои ги определелят като мръсни снежни топки. Може би кометите ще ни предоставят
важна информация за образуването на слънчевата система. Може би кометите
съдържат вода и органични съединения, които са градивният елемент на живота в
ранните години на планетата Земя.
Всяка комета има малка замръзнала част наречена ядро. Обикновенно тя не е
по-голяма от няколко километра в диаметър. Това ядро се състои от ледени частици
и замръзнали газове, с примеси от скали и прах. Ядрото може да има и малка
скалиста сърцевина.
Според теорията на астронома Герард Кайпер от 1951 г., съществува зона от
ледени тела, които се намират отвъд орбитата на Нептун, в царството на Плутон.
Понякога тези ледени тела под въздействието на гравитацията се приближават
към Слънцето, така наречените кратковременни комети. На тях им отнема по-малко
от 200 години, за да направят една обиколка около Слънцето, а в повечето случаи
тяхното появяване е предсказуемо, тъй като са минавали и преди.
По-малко предсказуеми са дълговременните комети. Много от тях пристигат от
регион наречен Облака на Оорт, който се намира на около 100 000 AU
(това е 100 000 пъти от дистанцията между Земята и Слънцето) от Слънцето.
На тези комети от Облака на Оорт може да им отнеме повече от 30 милиона
години, за да направят една обиколка около Слънцето.
Колкото повече се приближава към Слънцето, кометата се затопля и започва да
образува атмосфера (глава на комета). Топлината от Слънцето е причина ледът и
замръзналите вещества от повърхността на ядрото да преминат в газообразно
състояние, а така главата на кометата става все по-голяма. Високата скорост на
слънчевите частици (слънчевият вятър) отвява веществата от главата на кометата
далеч от Слънцето, като по този начин образува ярка и дълга опашка.
Повечето комети преминават на безопасно разстояние от Слънцето (Халеевата комета
не се приближава на по-малко от 89 млн. km), докато други се разбиват направо в
него или се доближават толкова близо, че се разпадат и се изпаряват.
Учените отдавна искат да изучат кометите в по-големи детайли, откакто
получиха снимки на Халеевата комета, направени от мисията "Джото" през 1986 г.
Космическият апарат на НАСА, "Дийп спейс 1" прелетя покрай Борели (Borrelly) през 2001 г.
и засне нейното ядро, което е около 8 km дълго.
Мисията на НАСА "Stardust" (Звезден прах) прелетя успешно на 236 km от ядрото на кометата
"Wild 2" през януари 2004 г. Събраните частички от кометата и междузвезден
прах бяха върнати на Земята през 2006 г. Анализът на тези проби показва, че
кометите са далеч по-сложни отколкото се предполагаше. Откритите в пробите
веществата се образуват в близост до Слънцето или до други звезди,
което води до предположението, че вещества намиращи се във вътрешната част на
слънчевата система пътуват до външните области, където се образуват кометите.
Друга мисия на НАСА е "Deep Impact". През юли 2005 г., отделен модул от космическият
апарат има за цел да бъде насочен и да се сблъска с ядрото на кометата "Tempel 1".
По пътя си към този сблъсък, модулът е направил детайлни снимки на кометата.
"Deep Impact" и "Stardust" (Звезден прах) са в добро състояние и бяха пренасочени за други задачи.
"Deep Impact" има за цел да приближи кометата "Hartley 2" през 2010 г. и да изследва
други звезди за наличието на планети с размерите на Земята. През 2011 г. "Stardust" (Звезден прах)
ще се срещне с кометата "Tempel 1", за да види как се е изменила след срещата й с
"Deep Impact" през 2005 г.
Как кометите се сдобиват с имената си:
Кометите са именувани в чест на техните откриватели или на космическите мисии.
Например кометата Шумейкър-Леви 9 е наречена така, защото е деветата поред открита
комета от Юджийн и Каролин Шумейкър и Дейвид Леви.
Важни дати:
1070-1080: За първи път е описана комета, за която по-късно става ясно, че е Халеевата комета.
1449-1450: Астрономите правят първи опити да запишат пътят на комета пресичаща нощтното небе.
1705: Едмонд Халей установява, че кометите от 1531, 1607 и 1682 г. са една и съща, предричайки
нейното завръщане през 1758 г. Кометата се появява през уречената година и в негова чест е именувана
Халеева комета.
1986: Пет космически апарата се приближават към Халеевата комета, която се завръща на всеки
76 години.
1994: Учените наблюдават как кометата Шумейкър-Леви 9 се сблъсква с атмосферата на Юпитер.
2001: "Дийп Спейс 1" прелита и фотографира кометата "Borrelly".
2004: Космическият апарат на НАСА "Stardust" (Звезден прах) събира проби от кометата "Wild 2"
и заснема ядрото й.
2005: Модул от мисията "Deep Impact" се сблъсква с кометата "Tempel 1", за да покаже вътрешността
на ядрото.
2006: Пробите върнати от мисията "Stardust" (Звезден прах) съдържат частици от
кометата "Wild 2" и междузвезден прах.
Разстояние Радиус Маса
Планета от Слънцето km (kg) Откривател Дата
--------- ---------------- ------ ------- ---------- ----
Меркурий 57 910 000 km 2439 3.30e23
Венера 108 200 000 km 6052 4.87e24
Земя 149 600 000 km 6378 5.98e24
Марс 227 940 000 km 3397 6.42e23
Юпитер 778 330 000 km 71492 1.90e27
Сатурн 1 426 940 000 km 60268 5.69e26
Уран 2 870 990 000 km 25559 8.69e25 Хершел 1781
Нептун 4 497 070 000 km 24764 1.02e26 Гейл 1846
| 
