орбита: 778 330 000 km (5.20 AU) от Слънцето
диаметър: 142 984 km
маса: 1.90e27 kg
Юпитер е най-голямата планета в слънчевата система. Диаметърът и е 142 984 км,
11 пъти по-голям от земния и е 1/10 от този на Слънцето. Необходими са повече от
1000 планети като Земята, за да запънят обема на гигантската планета. Погледната
от Земята, Юпитер е по-ярка от повечето звезди. Обикновенно е втората по яркост
планета след Венера.
Юпитер е петата планета в слънчевата система, а средното разстояние от Слънцето е около 778 570 000 км.
Астрономите бяха свидетели на забележително събитие през юли 1994 г, когато
21 отломки от кометата Шумейкър-Леви 9 навлязоха в атмосферата на Юпитер. Този
сблъсък предизвика огромна експлозия, като отломките се разпиляха на площ с
диаметър по-голям от Земята.
Юпитер обикаля около слънцето по елипсовидна орбита. Планетата завършва една
обиколка около Слънцето за 4 333 дни (12 земни години).
Юпитер е планетата, която се върти най-бързо. Отнема й 9 часа и 56 минути, за да
се завърти около оста си.
Бързото въртене на планетата я прави изпъкнала на екватора и леко сплескана на
полюсите. Диаметърът на планетата е с около 7% по-голям на екватора отколкото на полюсите.
Юпитер е най-тежката планета. Нейната маса е 318 пъти по-голяма от тази на Земята. Макар
че Юпитер има голяма маса плътноста и е относително малка. Тя е около
1.33 g/cm3, малко по-висока от тази на водата и 1/4 по-малка от земната. Поради
ниската плътност на планетата, астрономите предполагат, че съдържа предимно водород
и хелий, най-леките елементи. В сравнение с нея, Земята е съставена предимно от
метали и скали. С химичните си елементи Юпитер прилича повече на Слънцето отколкото
на Земята.
Силата на гравитацията на повърхноста на Юпитер е до 2.4 пъти по-голяма от тази
на Земята. Тяло, което е с тегло 100 кг на Земята, на Юпитер ще тежи 240 кг.
Атмосферата на Юпитер се състои от 86% водород, 14% хелий и малки количестваот
метан, амоняк, ацетилен.
Тези химически елементи образуват цветни пластове от облаци на различна височина.
Най-високите бели облаци съдържат замръзнал амоняк. На най-ниското ниво, което
може да бъде видяно има сини облаци.
Най-отличителната черта на Юпитер е голямото червено петно, въртящи се газове
приличащи на ураган. Най-широкият диаметър на петното е с размери три пъти повече
от Земята. Цветът на петното се мени от тухлено-червено до светло кафяво.
Температурата на най-високите облаци е около -145° C. Направените измервания
показват, че температурата се покачва под облаците. Тя достига 21° C, на ниво където
атмосферното налягане е около 10 пъти по-силно от това на Земята.
Близо до центърът на планетата температурата е значително по-висока. Температурата
на ядрото може да е около 24 000° C (по-горещо и от повърхноста на Слънцето).
Както Земята и много други планети, Юпитер действа като голям магнит. Магнитното
поле на Юпитер е около 14 пъти по-силно от това на Земята, според измерванията
направени от космическа сонда.
 Юпитер има 80 спътника, като много от тях са с малки размери. Четирите най-големи
спътника на Юпитер, подредени
по отдалеченост от планетата са: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Тези четири луни
са наречени Галилееви спътници. Италияснкият астроном Галилео ги открива през
1610 г. с един от най-ранните телескопи.
Йо има много активни вулкани, които изхвърлят сяра. Жълто-оранжевата повърхност
на Йо вероятно е застлана със сяра от изригващите вулкани. Европа е най-малката
от Галилеевите спътници, с диаметър 3 130 км и има гладка, напукана ледена повърхност.
Най-големият Галилеев спътник е Ганимед, с диаметър 5 268 км. Той е по-голям
дори от планетата Меркурий.
Калисто е с диаметър 4 806 км и е малко по-малък от Меркурий. Ганимед и Калисто
изглежда, че съдържат лед и някакви скалисти материали. Двата спътника имат
множество кратери.
Останалите сателити на Юпитер са значително по-малки от Галилеевите луни. Амалтея
и Хималия са следващите по големина. С формата на картоф, Амалтея е 262 км
измерена по дължината й. Хималия е с диаметър 170 км. Другите спътници са били
открити от астрономите използвайки големи телескопи на Земята. Учените са открили
Метис и Адрастея през 1979 г., след като са разглеждали снимки направени от
космическата сонда Вояджър.
Юпитер има три тънки пръстена около екватора си. Те са доста по-бледи от тези на
Сатурн. Изглежда че пръстените му се състоят предимно от малки частици. Най-големият
пръстен е повече от 6 400 км широк. Той обгръща планетата от вътрешната страна на
орбитата на Амалтея.
Ударът с кометата Шумейкър-Леви 9
През март 1993 г., астрономите Юджийн Шумейкър, Каролин Шумейкър и Дейвид Леви
открили комета близо до Юпитер. По-късно тя е наречена Шумейкър-Леви 9 и е
била привлечена от гравитацията на Юпитер. Когато е била открита кометата вече е
била на 21 парчета. Вероятно кометата се е разрушила когато е преминавала близо
до Юпитер.
Изчисленията показали, че кометата ще навлезе в атмосферата на Юпитер през юли 1994 г.
Учените са се надявали да научат повече от подобен сблъсък между комета и планета.
Всички по-големи телескопи са били насочени към Юпитер, за да наблюдават сблъсъкът.
Наблюдение е било проведено и с телескопът Хъбъл, който е на орбита около Земята.
Учените са изчислили, че по-големите отломки са били с размери от 0.5 до 4 километра
в диаметър. Ударът е бил наблюдаван от космическият апарат Галилео, който е бил на по-малко от 240
милиона км от Юпитер.
 САЩ са изпращали не една космическа сонда: 1. Пайнер 10; 2. Пайнер-Сатурн;
3. Вояджър 1; 4. Вояджър 2; 5. Улис; 6. Галилео.
Пайнер 10 е изстрелян през 1972 г. и е прелетял на по-малко от 130 000 км от Юпитер
на 3 декември 1973 г. Засечени са количествата водород и хелий в атмосферата на
планетата.
Пайнер-Сатурн е прелетяла на по-малко от 43 000 км от Юпитер през декември 1974 г.
Сондата е направила снимки на полюсите на Юпитер и дава допълнителни
данни за голямото червено петно и магнитното поле.
Вояджър 1 и Вояджър 2 прелетяха покрай Юпитер през март и юли 1979 г съответно.
Тези сонди са били оборудвани с по-чувствително оборудване от предшествениците си,
за да предадат повече данни. Астрономите са използвали снимките, за да направят
по-детайлни карти на Галилеевите спътници.
Улис е бил изстрелян през октомври 1990 г. и е преминал покрай Юпитер през
февруари 1992 г.
Галилео започва своето пътешествие към Юпитер през октомври 1989 г. Сондата прониква
дълбоко в облачната обвивка и прави измерване на водното съдържение и други химични
елементи в атмосферата на Юпитер. През следващите няколко години сондата изследва
атмосферата на Юпитер и главните й сателити. Изследванията на Галилео над Европа са
показали, че може да има океан под повърхността, който да поддържа живот.
* * * * * *
10 неща които трябва да знаете за Юпитер.
1. НАЙ-ГОЛЯМАТА ПЛАНЕТА
Ако Земята е с размерите на гроздово зърно, Юпитер ще е с размерите на баскетболна топка.
Нашата планета може да се събере 11 пъти по дължината на екватора.
2. ПЕТАТА ПЛАНЕТА ОТ СЛЪНЦЕТО
Юпитер обикаля на около 778 млн. км или 5,2 AU от Слънцето (Земята е на 1 AU от Слънцето).
3. КЪС ДЕН / ДЪЛГА ГОДИНА
Юпитер прави едно завъртане около оста си на всеки 10 часа, но едно завъртане около
Слънцето отнема цели 12 Земни години.
4. КАКВО ИМА ОТВЪТРЕ
Юпитер е газов гигант. Ако изобщо Юпитер има твърдо ядро, то би било с размерите на Земята.
5. ОГРОМЕН СВЯТ, ЛЕКИ ЕЛЕМЕНТИ
Атмосферата на Юпитер се състои предимно от водород (H2) и хелий (He).
6. ИЗОБИЛИЕ ОТ СПЪТНИЦИ
Според учените Юпитер има 80 луни.
7. ИМА ПРЪСТЕНИ
През 1979 г. мисията Вояджър откри, че около Юпитер има пръстени. Около всички четири
големи планети има система от пръстени.
8. ПРОУЧВАНЕТО НА ЮПИТЕР
Девет космически апарата са посещавали Юпитер. Седем прелетяха покрай планетата, а два от тях
останаха на орбита около газовият гигант. Джуно (Juno), най-новата мисия, пристигна през 2016 г.
9. ЕЛЕМЕНТИТЕ ЗА ЖИВОТ?
Животът какъвто ни е познат не може да съществува на Юпитер. На някои от спътниците на Юпитер
има океани под повърхността, а там може и да има живот.
10. ОГРОМНА БУРЯ
Голямото червено петно на Юпитер всъщност е буря, с размерите колкото на две планети Земя и
бушува повече от столетие.
Спътниците на Юпитер
1. Йо 17. Калироя 33. Юанти 49. Евкелада 65. S/2011 J1
2. Европа 18. Темисто 34. Евпория 50. Херса 66. S/2011 J2
3. Ганимед 19. Мегаклита 35. Ортосия 51. S/2003 J2 67. Диа
4. Калисто 20. Тайгета 36. Спонда 52. Евфем 68. Ерза
5. Амалтея 21. Калдена 37. Кайла 53. S/2003 J4 69. Пандия
6. Хималия 22. Харпалика 38. Паситея 54. Ирена 70. Валетудо
7. Елара 23. Калика 39. Хегемона 55. S/2003 J9 71. S/2003 J24
8. Пасифия 24. Йокаста 40. Мнема 56. S/2003 J10 72. S/2016 J1
9. Синопа 25. Еринома 41. Аойда 57. S/2003 J12 73. S/2017 J1
10. Лизитея 26. Исоноя 42. Телксиноя 58. Филофросина 74. S/2017 J2
11. Карме 27. Праксидика 43. Архи 59. S/2003 J16 75. S/2017 J3
12. Ананке 28. Автоноя 44. Калихора 60. S/2003 J18 76. S/2017 J5
13. Леда 29. Тиона 45. Хелика 61. S/2003 J19 77. S/2017 J6
14. Тива 30. Хермипа 46. Карпо 62. S/2003 J23 78. S/2017 J7
15. Адрастея 31. Етна 47. Силена 63. S/2010 J1 79. S/2017 J8
16. Метис 32. Евридома 48. Кора 64. S/2010 J2 80. S/2017 J9
Разстояние Радиус Маса
Планета от Слънцето km (kg) Откривател Дата
--------- ---------------- ------ ------- ---------- ----
Меркурий 57 910 000 km 2439 3.30e23
Венера 108 200 000 km 6052 4.87e24
Земя 149 600 000 km 6378 5.98e24
Марс 227 940 000 km 3397 6.42e23
Юпитер 778 330 000 km 71492 1.90e27
Сатурн 1 426 940 000 km 60268 5.69e26
Уран 2 870 990 000 km 25559 8.69e25 Хершел 1781
Нептун 4 497 070 000 km 24764 1.02e26 Гейл 1846
| 
