Нашата Слънчева система - Our Solar system Слънце - The Sun Меркурий - Mercury Венера - Venus Земя - Earth Луна - Moon Марс - Mars Метеоритен пояс - Meteors Юпитер - Jupiter Сатурн - Saturn Уран - Uranus Нептун - Neptune Плутон - Pluto Комети - Comets

Мисии на НАСА
Сатурн

Начало » Сатурн

        орбита:   1 426 940 000 km (9.54 AU) от Слънцето
        диаметър: 120 536 km
        маса:     5.69e26 kg
Сатурн

Сатурн е втората по големина планета и само Юпитер е по-голяма. Сатурн има седем тънки, плоски пръстена около себе си. Пръстените се състоят от ледени частици, които обикалят около планетата. Тези пръстени правят Сатурн един от най-хубавите обекти в слънчевата система. Юпитер, Уран и Нептун са единствените други планети, за които се знае, че имат пръстени.
Диаметърът на екватора е около 120 540 км, почти 10 пъти повече от земния. Планетата може да бъде видяна от Земята и без телескоп, но не и пръстените. Сатурн е била най-далечната планета от Земята, за която са знаели древните астрономи. Те са й дали името на римския бог на земеделието.

Сатурн обикаля около Слънцето по елипсовидна орбита. Дистанцията от Слънцето варира между 1 514 500 000 км в най-далеяната точка, до 1 352 550 000 км при най-близката. На планетата са й нужни около 10 759 земни дни, или около 29 1/2 години, за да обиколи Слънцето.

Оста на Сатурн не е перпендикулярна на пътя (орбитата) на планетата около Слънцето. Наклонът й е около 27° от перпендикулярната позиция.
Сатурн се върти по-бързо от всяка друга планета, с изключение на Юпитер. Сатурн се завърта около оста си само за 10 часа и 39 минути. Бързото въртене на планетата е причината тя да е издута на екватора и да е плоска на полюсите. Диаметърът на планетата е с 13 000 км по-голям на екватора отколкото между двата полюса.

Повечето учени вярват, че Сатурн е огромно кълбо от газ, което няма твърда повърхност. Все пак изглежда, че планетата има горещо твърдо ядро от желязо и скалисти вещества. Плътни слоеве от облаци покриват планетата. Снимки показват редица пръстени и зони с различен цвят на облаците.
Растенията и животните, които живеят на Земята немогат да оцелеят на Сатурн. Учените се съмняват, че там може да има някаква форма на живот.

Наклонената ос на Сатурн е причината слънцето да затопля неравномерно северната и южната половина, и причинява температурни промени. Всеки сезон продължава 7 1/2 земни години, понеже Сатурн обикаля около слънцето за около 29 пъти по-дълго време отколкото Земята. Температурата на Сатурн винаги е доста по-ниска отколкото на Земята, защото Сатурн е твърде далеч от Слънцето. Температурата в най-горните слоеве на облаците е средно около -175° C.
Температурата под облаците е доста по-висока. Планетата отдава около 2 1/2 пъти повече топлина отколкото получава от Слънцето.

Сатурн има най-ниската плътност от която и да е друга планета. Тя е само около 1/10 от тази на Земята и около 2/3 от плътноста на водата.
Въпреки че Сатурн има ниска плътност, единствената по-тежка планета е Юпитер. Сатурн е около 95 пъти по-тежка от Земята. Силата на гравитация на Сатурн е малко по-висока от тази на Земята. Обект с тегло 100 кг на Земята, на Сатурн ще тежи 107 кг.

Пръстените на Сатурн

Пръстените заобикалят планетата по екватора. Те не се докосват до Сатурн. Докато планетата обикаля около слънцето, пръстените винаги са наклонени под същият ъгъл на какъвто е й екватора.
Седемте пръстена на Сатурн съдържат хиляди тесни пръстенчета. Малките пръстени са съставени от парченца лед. Тези парченца са с размери от миниатюрни до големи ледени късове с размери повече от 3 м в диаметър.
Една част от пръстените са изключително широки. Най-външния пръстен например, има диаметър 300 000 км. Все пак, те са толкова тънки, че немогат да бъдат видяни когато са на една линия със Земята. Те са с различна дебелина, от около 200 м - 3 000 м. Празно място разделя пръстените един от друг. Всяка една празнина е около 3 200 км или повече на ширина. Измежду някой празни пространства има малки пръстенчета.
Пръстените на Сатурн са били открити в началото на 17 век от италианския астроном Галилео Галилей. Той не е можел да види ясно пръстените с малкия си телескоп и затова е мислил, че това са големи сателити. През 1656 г, след като е използвал по-голям телескоп, холандският астроном Кристиан Хюгенс, описва тези пръстени около планетата.

Като допълнение на пръстените си, Сатурн има 62 спътника като най-малкият е с диаметър 10 км. Най-големият сателит на Сатурн е Титан, който е с диаметър около 5 150 км (по-голям е от планетите Меркурий и Плутон). Титан е един от малкото сателити в слънчевата система, които имат атмосфера. Тя е съставена предимно от азот.
Много от спътниците на Сатурн имат големи кратери. Например, Мимас има кратер, който покрива около 1/3 от диаметъра му. Друг спътник, Япет, има ярка и тъмна страна. Ярката страна на този спътник отразява около 10 пъти повече слънчева светлина отколкото тъмната.

През 1973 г, САЩ изпратиха космическа сонда (Пайнер-Сатурн) да проучи Сатурн и Юпитер. Сондата е изпратила данни и снимки от Сатурн.
Тази сонда открива, че планетата има магнитно поле, което е 1000 пъти по-силно от земното.
През 1977 г. САЩ изпращат две космически сонди - Вояджър 1 и Вояджър 2 - да изследват Сатурн и други планети. Вояджър 1 е прелетял на около 126 000 км от Сатурн на 12 ноември 1980 г. На 25 август 1981 г, Вояджър 2 преминава на около 101 000 км от планетата.
Сондите Вояджър открили, че пръстените на планетата са съставени от множество малки пръстени. Освен това, сондите изпращат данни и снимки, които потвърждават съществуването на девет спътника. Сондите Вояджър откриват, че атмосферата на Титан съдържа предимно азот. През 1997 г, САЩ изпратиха сондата Касини да проучи Сатурн, пръстените и сателитите й. През 2004 г. тя достига до Сатурн. Касини е превозвала сондата Хюйгенс, която е отделена от Касини и каца на Титан. Хюйгенс е построена от Европейската Космическа Агенция.


Спътниците на Сатурн
	1. Mimas         16. Kiviuq       31. Narvi        46. Loge         61. Aegaeon
	2. Enceladus     17. Atlas        32. Methone      47. Skoll        62. S/2009 S1
	3. Tethys        18. Prometheus   33. Pallene      48. Surtur
	4. Dione         19. Pandora      34. Polydeuces   49. S/2004 S7
	5. Rhea          20. Pan          35. Daphnis      50. S/2004 S12
	6. Titan         21. Ymir         36. Aegir        51. S/2004 S13
	7. Hyperion      22. Paaliaq      37. Bebhionn     52. S/2004 S17
	8. Iapetus       23. Tarvos       38. Bergelmir    53. S/2006 S1
	9. Erriapus      24. Ijiraq       39. Bestla       54. S/2006 S3
	10. Phoebe       25. Suttungr     40. Farbauti     55. Greip
	11. Janus        26. Mundilfari   41. Fenrir       56. Jarnsaxa
	12. Epimetheus   27. Albiorix     42. Fornjot      57. Tarqeq
	13. Helene       28. Skathi       43. Hati         58. S/2007 S2
	14. Telesto      29. Siarnaq      44. Hyrrokkin    59. S/2007 S3
	15. Calypso      30. Thrymr       45. Kari         60. Anthe

						Разстояние  Радиус   Маса
			Планета      (000 km)   (km)     (kg)  Откривател  Дата
			---------  ---------  ------  -------  ----------  -----
			Меркурий      57 910    2439  3.30e23
			Вемера       108 200    6052  4.87e24
			Земя         149 600    6378  5.98e24
			Марс         227 940    3397  6.42e23
			Юпитер       778 330   71492  1.90e27
			Сатурн     1 426 940   60268  5.69e26
			Уран       2 870 990   25559  8.69e25   Хершел      1781
			Нептун     4 497 070   24764  1.02e26   Гейл        1846
			Плутон     5 913 520    1160  1.31e22   Томбо       1930
			

http://www.nasa.gov