Нашата Слънчева система - Our Solar system Слънце - The Sun Меркурий - Mercury Венера - Venus Земя - Earth Луна - Moon Марс - Mars Метеоритен пояс - Meteors Юпитер - Jupiter Сатурн - Saturn Уран - Uranus Нептун - Neptune Плутон - Pluto Комети - Comets

Мисии на НАСА
Слънце - Sun

Начало » Слънце

        диаметър:    1 390 000 km.
        маса:        1.989e30 kg
        температура: 5800 K (на повърхността)
                     15 600 000 K (на ядрото)

Нашето слънце е звезда от клас G2, една от 100-те милиарда звезди в нашата галактика. Слънцето е най-големият обект в Слънчевата система. В него е концентрирана 99.8% от цялата маса на Слънчевата система (Юпитер съдържа по-голямата част от остатъка).

Слънце - Sun

Често се казва, че Слънцето е "обикновенна" звезда. В известен смисъл това е така, защото има много други подобни звезди като нея. Но има много повече малки звезди, отколкото големи. Средният размер на звездите в нашата галактика, вероятно е по-малък от половината от масата на Слънцето.

Сега Слънцето съдържа, около 70% водород и 28% хелий, всичко останало е метали. Това се променя бавно през времето, докато Слънцето преработва водородът в хелий, в ядрото си.

Външните слоеве на Слънцето прояват различна ротация. Повърхността на екватора се завърта веднъж за 25.4 дни, а близо до полюсите за около 36 дни. Това странно поведение се дължи на факта, че Слънцето не е солидно тяло като Земята. Подобни ефекти са наблюдавани и на други планети съставени от газ. Различната скорост на въртене се простира доста надолу към вътрешността на Слънцето, но ядрото му се върти като твърдо тяло.

Условията в ядрото (то е приблизително 25% от неговият радиус) на Слънцето са екстремни. Температурата е 15 600 000 K и налягането е 250 милиарда атмосфери. В центъра на ядрото, плътността е 150 пъти повече от тази на водата.

Енергията, която отделя Слънцето се получава от ядрен синтез. Всяка секунда около 700 000 000 тона водород се преработват до около 695 000 000 тона хелий и 5 000 000 тона от енергията под формата на гама лъчи.

Повърхността на Слънцето е с температура около 5800 K. Слънчевите петна са "студени" области, само 3800 K (те изглеждат тъмни само при сравнение с заобикалящата среда). Слънчевите петна могат да бъдат много големи, достигайки 50 000 km в диаметър. Те са причинени от сложни и не много добре разбрани взаимодействия със Слънчевото магнитно поле. Слоят над хромосфера се нарича корона и се разпростира на милиони километри в космоса, но е видим само по време на пълно слънчево затъмнение. Температурата на короната е над 1 000 000 K.

Пълно слънчево затъмнение - Total Solar Eclipse

Луната и Слънцето изглеждат еднакви по големина погледнати от Земята. Луната обикаля около Земята в приблизително същата равнина като орбитата на нашата планета около Слънцето. Понякога Луната застава точно между Земята и Слънцето. Това явление се нарича слънчево затъмнение. Ако наклонът не е идеален, тогава Луната закрива само частично слънчевият диск, а това явление се нарича частично слънчево затъмнение. Частичното затъмнение може да бъде видяно от обширни райони на Земята, докато регионите от където може да се наблюдава пълното слънчево затъмнение са тесни, едва няколко километра (макар че обикновенно са хиляди километри по дължина). Пълното затъмнение се случва веднъж или два пъти в годината. Поради тази причина хората пропътуват големи разстояния, за да имат възможността да наблюдават този природен феномен. Да застанеш под сянката на Луната е незабравимо преживяване. Само за едва няколко минути става тъмно посред бял ден. Звездите се показват, а животните и птиците си мислят, че е настъпила нощта.

Магнитно поле на слънцето е много силно (спрямо земните стандарти), много сложно и се разпростира доста след Плутон.

Освен топлина и светлина, Слънцето също така отделя поток от заредени частици (предимно електрони и протони) известни като слънчева радиация, която се разпространява през цялата Слънчева система със скорост около 450 км/с. Слънчевата радиация и частиците изхвърлени от него могат да причинят множество вреди, от спиране на тока до радио смущения или до красивото северно сияние.

Бъдещото изучаване на Слънчевата радиация ще бъде извършено от неотдавна изстреляните сонди Wind, ACE и SOHO.

Слънчевата радиация оказва голямо влияние на опашките на кометите и дори може да промени траекторията на космическите апарати.

Слънцето е на около 4.5 милиарда години. Откакто съществува е използвало около половината от водорода си. То ще продължи да свети в следващите 5 миларда години. Но в крайна сметка запасите му от водород ще свършат.

Спътници на Слънцето.

Има осем планети и голям брой от по-малки обекти, който обикалят около Слънцето. Точно кои тела трябва да бъдат определени като планети и кой като "по-малки обекти" беше източник за някой дискусий, но в карайна сметка това е само въпрос на дефиниция. Официално Плутон вече не е планета.


						Разстояние  Радиус   Маса
			Планета      (000 km)   (km)     (kg)  Откривател  Дата
			---------  ---------  ------  -------  ----------  -----
			Меркурий      57 910    2439  3.30e23
			Вемера       108 200    6052  4.87e24
			Земя         149 600    6378  5.98e24
			Марс         227 940    3397  6.42e23
			Юпитер       778 330   71492  1.90e27
			Сатурн     1 426 940   60268  5.69e26
			Уран       2 870 990   25559  8.69e25   Хершел      1781
			Нептун     4 497 070   24764  1.02e26   Гейл        1846
			Плутон     5 913 520    1160  1.31e22   Томбо       1930
			

http://www.nasa.gov