Нашата Слънчева система - Our Solar system Слънце - The Sun Меркурий - Mercury Венера - Venus Земя - Earth Луна - Moon Марс - Mars Метеоритен пояс - Meteors Юпитер - Jupiter Сатурн - Saturn Уран - Uranus Нептун - Neptune Плутон - Pluto Комети - Comets

Мисии на НАСА
Астероида Веста - The asteroid Vesta

Начало » Астероиди » Веста

Астероида Веста е открит на 29 март 1807 г. от немският астроном Хайнрих Вилхелм Олберс, който го забелязва като едва доловима светлина в небето. Двеста и четири години по-късно, космическият апарат на НАСА "Зора" се подготвя да навлезе в орбита около този интересен свят.

Веста обикновенно е наричан астероид, защото се намира в главният астероиден пояс между планетите Марс и Юпитер. Но болшинството от обекти в този пояс са малки в сравнение с Веста, чиито диаметър е средно 530 km. В действителност има голям брой открити късове в астероидният пояс, които са били изхвърлени от повърхността на Веста, вследствие на сблъсъци.

Кратер на астероида Веста - Vesta Crater

Слоевете на Веста (ядро, мантия и кора) приличат повече като на планетите Земя, Венера и Марс, а не като на другите астероиди.

Официално Веста е "малка планета" (небесно тяло, което обикаля около Слънцето, но не се определя като планета или комета). Всъщност съществуват още над 540 000 подобни тела в слънчевата система. Планетата джудже Церера е втората цел на космическият апарат "Зора", но астероида Веста неможе да се причисли към тази категория. Причината за това е, че Веста не е достатъчно голяма.

Екипът от учени, които обработват данните от космическият апарат "Зора", определят Веста като протопланета, защото е плътна, има слоеве и е започнала да се оформя като планетите Меркурий, Венера, Земя и Марс, но поради някаква причина никога не се е доразвила. В ранните години на слънчевата система, обектите са ставали планети, след като тела с размерите на Веста са се обединявали. Но Веста не е успяла да се срещне с подобно тяло, а времето за това е отминало.

Повърхността на астероида Веста - The surface of Vesta

Някои космически обекти, които са се сблъсквали с Веста са изхвърляли парчета от повърхността й в астероидният пояс. Тези отломки са известни като "Вестоиди", а стотици от тях са падали и на Земята като метеорити. Веста никога не се е сблъсквала с достатъчно голям обект, който да я разруши и поради тази причина тя е останала непокътната, предоставяйки на учените ценна информация за ранните години на слънчевата система.

"Тази протопланета е преживяла бомбардировките в астероидният пояс цели 4.5 милиарда години. Това може би е най-древната повърхност в слънчевата система.", казва Кристофър Ръсел.

Когато "Зора" пристигне до Веста, южният полюс ще бъде изцяло осветен, което ще предостави чист изгкед към огромният кратер. Космическият апарат ще направи множество измервания, ще събере данни за състава на повърхността и ще я картографира. Също така "Зора" ще изчисли гравитационната сила на Веста, за да се научи повече за вътрешната структура на това небесно тяло.

Космическата мисия "Зора" до Веста и Церера се ръководи от JPL.


Най-известните астероиди:
	1. Церера
	2. Ерос
	3. Веста

						Разстояние  Радиус   Маса
			Планета      (000 km)   (km)     (kg)  Откривател  Дата
			---------  ---------  ------  -------  ----------  -----
			Меркурий      57 910    2439  3.30e23
			Вемера       108 200    6052  4.87e24
			Земя         149 600    6378  5.98e24
			Марс         227 940    3397  6.42e23
			Юпитер       778 330   71492  1.90e27
			Сатурн     1 426 940   60268  5.69e26
			Уран       2 870 990   25559  8.69e25   Хершел      1781
			Нептун     4 497 070   24764  1.02e26   Гейл        1846
			Плутон     5 913 520    1160  1.31e22   Томбо       1930
			

http://www.nasa.gov